да отгледам любов ли
що за твоя шега
сред тъги и неволи
аз те търся сега
прекосявам пустини
и във джунглите спя
и рисувам картини
без да имам боя
посред нощ ти изплуваш
след пореден кошмар
и аз после будувам,
и не съм вече стар,
нещо много красиво
ти изравяш във мен,
вече не е фалшиво
в моя призрачен ден
и те чакам на кея
на жесток океан
и , защо ли, живея
все на твоята длан 

Там на кея ще чакам-
даже бурни вълни,
в мен да мачкат денят ми-
ще остана, дори,
да поръсят със пясък-
мойта дълга коса…
Да пречупят със крясък-
всяка мисъл една…
Ветрове ще ме брулят,
и премръзнала там-
ледове ще забулят,
мойто тяло, аз знам…
Но дори вкаменена
от Горгона една-
теб ще чакам ранена-
там, на кея…сама…

Отгледай ми любов!